Много уиски. Привкус на лула.
Песен на китара...
Намигва ми далечната луна.
И каза "стани красавица на звяра"
Всеки звук от ухото ми избягва.
Всяка мисъл смеха ми изгаря.
Само малко изглеждам на...много пияна.
От безбожност приличам на вярваща.
От очакване цялата ставам на прах-
каза,тази нощ съм скандално красива.
Красотата, която нарочват за грях,
без любов ще мълчи изнасилена.
Хващаш моите светещи голи ръце.
И в очите ми нагло се вглеждаш.
За луната си чувал, че няма сърце.
Има само щастливи надежди.
"От какво е направена бялата луна?
От любов? От сълзите на Ерида...?"
Тази нощ аз съм сама...а пък ти си мъжа.
Ще се усамотим. Безкрайно и простo
